Психологът Георги Димитров пред Dolap.bg:”Социалната дистанция е тест за силата на българския дух“

Георги Павлов Димитров е роден на 28 ноември 1989 г. в Стара Загора. Основно образование завършва в ХІІІ ОУ „Паисий Хилендарски“, средно – в ПГОХ „Райна Княгиня“ специалност „Конструиране, моделиране и технология на облеклото по текстил“, висше образование – магистратура във ВСУ „Черноризец Храбър“ – специалност „Приложна психология“. Специализира „Методика на обучение на деца и ученици“. Участвал е в десетки обучителни семинари и тренинги, включително и на курс по арт-терапия. Бил е зам.управител на Арт-клуб „Херос“, управител на АСПИ „Емпатия“. От няколко години е успешен педагогически съветник в ОУ „Кирил Христов“ Стара Загора. Има кабинет по психологическо консултиране. Рисува и пише. Носител е на много регионални, национални и международни награди в областта на изобразителното изкуство и литературното творчество.

Господин Димитров, моля да се представите на читателите на „Dolap.bg”.

Здравейте!

Казвам се Георги Димитров и съм психолог.

Работя в Основно училище ,,Кирил Христов“ Стара Загора като педагогически съветник. Бих казал ,че училището като институция е сложна система. Ключови фактори в нея са не само учениците и учителите, но и родители, общественост, други институции. Вярвам, че за да бъде едно училище работещо и проспериращо, всички тези негови компоненти, трябва да работят в синхрон. Моята роля е да осъществявам връзката между тях. Когато говорим, когато се чуваме и се опитваме да се разбираме едни други и успехът ще дойде. Учителите и учениците са двете страни на едно цяло.

И когато едната страна не е внимателна и загрижена за другата, нещата не се случват. Убеден съм, че в нашето училище има добре смазан механизъм благодарение на директора ни г-н Господин Балъкчиев и неговата подкрепа в работата ми. В същото време имаме много  компетентни и доказали се учители и колеги, които успяват да мотивират своите ученици да бъдат много любознателни. Децата от своя страна провокират учителите си в търсене на нови знания и методи и постигане на високи резултати. И не на последно място е уважението към личността, към различието на другия, към личните му нужди и потребности. Работя за това и смятам, че е основен, водещ фактор в изграждането на здрава и пълноценна училищна общност.

С какво се занимавате в свободното си време?

В свободното си време се занимавам с консултиране. Имам частен кабинет за психологично консултиране. Работя с хора, които имат житейски трудности или изпитват различни емоционални и стресови състояния. Понякога хората преживяват различни трудни състояния и ситуации като загуба на интерес от живота, раздяла или смърт на близък човек и т.н. Когато личният им ресурс е изчерпан, за да се справят сами, тогава идват на помощ терапевтичните сесии провеждани от психолог. Моята работа е моята тръпка! Когато помогна на някой клиент да се справи с проблема си, това ми носи голямо удовлетворение. 

Как да се справим във време на социална изолация или както вече се нарича физическо дистанциране ?

Пандемията Covid-19 и строгите превантивни мерки срещу нея представляват голямо предизвикателство за милиони хора в България, Европа и света. Има ли и кои са опасностите на социалната изолация, която в момента е една от най-сериозните мерки, препоръчани за превантивно справяне с пандемията. Изниква въпросът какво да се прави? Как да преодолеем социалната изолация?

Първият ми съвет е не бъдете сами. Живеем във време, заобиколени от дигитални техники. Можем да общуваме свободно с всички точки на света и да посетим виртуално всички световни забележителности и музеи . Възползвайте се от времето, в което ще можете да общувате повече, с близките си и хората, които обичате.

“В ситуация на криза, всеки изпада в своята собствена криза. Светът навън се разпада, става враждебен и това за много хора е ужасно. Защото досега им е действало спасяващо – да имаш работа, да бъдеш навън с колеги и приятели е било вид защита, за да не останеш сам с проблемите си или с връзките, в които има проблеми. Сега принудителното затваряне в този свят идва в повече“.

Какво може да помогне? Преди всичко разговори с хора, които могат да разберат страха, търсене на правилна информация за това докъде стига изолацията, какво представлява тя. Използвайте пълноценно времето прекарано в къщи, за да се обогатите и да направите милионите неща ,които отлагате по някаква причина или защото не сте имали необходимото време. Прочетете купените преди месеци или години неразтворени книги, „изтеглете“ си любими филми, концерти, опери , прочетете забавни страници за известни личности. Дайте простор на талантите си, на които не сте обръщали достатъчно внимание. За дамите е удобно време да си пренаредят шкафовете и скриновете, да пробват по – сложна рецепта за готвене, да направят вкуснотийките на фамилията, да си почистят цветята в саксиите, да се наспят най-после на спокойствие, без да бързат за някъде. Сега е време да се обърне спокойно и търпеливо внимание на децата. Освен за уроците, да се срещнат на партия шах, да наредят най-големият пъзел, да си спомнят и изиграят игри от детството. Още поне 100 неща можем да направим с желание, търпение и взаимно уважение.

Трябва да си стоим вкъщи, да избягваме всякакви социални контакти, да пазим дистанция един от друг. Всичко това е от изключителна важност за ограничаване на разпространението на заразата. Няма да е лесно. Светът е под карантина – по-строга или по-облекчена. Разпространението на коронавируса  в света изисква от нас да потиснем дълбоко залегналите в човешката ни същност еволюционно закодирани импулси за общуване.

„Социалното дистанциране е изпитание и за способността на хората да си сътрудничат. Пандемиите са особено тежък тест, защото не само се опитваме да защитаваме  хората, които познаваме, но дори и тези, които не познаваме, или дори тези, за които не ни пука“.Може би това е добър урок и равносметка за това как сме се превърнали в консуматори“.

Какво, според Вас, е влиянието на социалното взаимодействия върху менталното и физическо здраве?

Това е доста широко спектърен въпрос. През дълги периоди от време социалната изолация може да увеличи риска от появата на множество здравословни проблеми, в това число сърдечни болести и депресия. Това е така, защото социалните контакти могат да ни предпазят от негативните влияния на стреса. Дори само фактът, че знаете, че има някой, на когото можете да разчитате при нужда, е достатъчно да намали голяма част  от тези реакции. Дори този човек да не присъства физически. Затова общувайте, чувайте се с любимите си хора и използвайте пълноценно времето прекарано в къщи. Опитайте да си дадете равносметка и да направите един широкоспектърен себеанализ.

Има ли хора или общности, които са по-уязвими?

Хората от всички възрасти са уязвими на негативните ефекти от социалната изолация и самотата. Има огромни разлики в индивидуалните им способности да се справят със социалната изолация и стреса. Голяма част от тези, които вече имат проблеми като тревожност,  депресия, злоупотребяват с вредни субстанции или имат други проблеми, ще са особено уязвими от тези фактори. Като цяло обаче  ние човеците сме изненадващо устойчиви и жилави. Много от нас  са преживели далече по-лоши случаи. Ако сме заедно, ако посрещнем отговорността сърдечно и се ангажираме да подобрим нашите устои – ще се справим.

Какво още препоръчвате, г-н Димитров?

Трябва да бъдем щастливи , че живеем в ера, в която технологиите ни позволяват да се видим и да се чуем с приятелите и семейството си дори и от дистанция. Всеки от нас може да хване телефона и да провери как са приятелите му, близките му, роднините или хора, които не е чувал доста дълго време. Може би трябва да се научим, че не само  помощта е важна за другите, но е важна и за самите нас, защото ще се почувстваме свързани и полезни.

Всички трябва да осъзнаем, че отношението към себе си е най-важно! То е проекция на всичко останало и огледало на нашата душевност! Обичайте се и вярвайте във себе си. Ще се справим заедно!

Росица РАНЧЕВА